Блог

Цветни мигове и тела от Мишел в „Avenuе” гр. Пловдив.

03.12.2011 г.

Дали човекът е изтъкан от чувства и усещания? Дали човек възприема света около себе си с достатъчно отворени очи? Дали сенситивността ни отделя от животинския свят и ни дарява с най-скъпия дар на вселената – животът. Как като богоизбран вид през цялото си съществуване инстинктивно се стремим към божественото и съвършенството. Краските и вкусът  на времето се усещат най-добре, когато са комбинирани с подходяща атмосфера, чувствена музика и много, ама много положителна енергия, струяща и смело споделяна.

Цветна приказка ни разказа Мишел в „Авеню” снощи. Всички я познават – виждали са разходките на четката й по красиво изваяните тела на дами и господа. Без да претендира за трайност, шедьоврите й не се наслояват във времеви предели, а в тези на съзнанието. Красивите танцьорки на заведението с радост се превърнаха в платна, но от това не пострада ни най-малко нежността на кожата им – напротив харизмата им беше удвоена. Не липсваше дори кандидат от мъжки пол – осмелил се да се „нашари против скуката”.

Не един и двама клиенти както и самият персонал втренчено наблюдаваха процесът на омиротворяване, който без да крие и грам от магията си бе щедро раздаван цяла вечер.
Сигналното зелено, яркото червено, пурпурните отблясъци и всички други прекрасни цветове, лепнаха върху хълбоците, бедрата, гърдите, ръцете и други части на тялото не просто като аксесоар, а направиха и без това преливащият чар на моделите направо неотразим.

Поговорихме със самата артистка Мишел – собственото й възприятие за изкуството, на което се е отдала е възприемането му по –скоро като терапия за уравновесяването на човешкия дух. Цветът както и светлината носят щастие, носят радост,носят… вътрешно удовлетворение, но за да се случи – задължително трябва да е споделено с всички желаещи да се докоснат до талантливия изблик на сетивата.

Нервността неусетно напуска вътрешният ти мир, вслушваш се в готината музика, завърташ чашата си с отпускащата напитка и разбираш, че си попаднал на едно място, където пръстите на ежедневието не могат да те докопат. Чувстваш се отлично и то някак несъзнателно отпуснат, защото красотата е у дома си. Тя бе донесена тази вечер от Мишел, но избра да остане за по-дълго, да докосва и да радва всички (клиенти, посетители, работещи или случайно минаващи).

Според изследвания на човешкото тяло сензорите по човешката кожа са настроени да улавят докосване деликатно като досег от крилата на миниатюрно насекомо. А дали е настроено да улавя приятния допир на фея…за това трябва да попитате цветните вълшебници, танцуващи в „Авеню”. Ние знаем отговора, а вие проверете сами. Те са там, ние сме там, музиката и цветята – също.

Повече снимки: Снимки>>>

Статия  на : www.20four7.bg

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.